Винаги съм казвал, че за да оставиш всичко, които обичаш, трябва да си опрян до стената. Дори тогава си струва, да се обърнеш и да се опиташ да я разбиеш. Не винаги се получава. Поредният, който се обърна и опита да я разбие, не успя. Други оставаме, но докога и това не се знае. Аз лично ще хвана пътя, ако наложат ергенски данък (дори и да съм женен по това време).
Публикувам коментар на Младен Мартинов от Facebook (за разлика от тази публикация, и за мое голямо съжаление не е с датировка 1-ви април). Не съм го питал за разрешение, но знам че при Маджо, не се нуждая от подобно нещо. Ако иска хонорар, ще го почерпя една бира. Ако не иска – пак!
Знам, че много неща ще ми липсват и най-вече децата, но като се замисля за другото- кое ще ми липсва?
Планините зелени които ги гледам от скелето и си викам „маа му д’а и природата“ и си мажем и си псувам и така и не заведох малкия на планина.
Или пък морето- гледам си сините вълни на десктопа и се радвам на парещото слънце…крушка.
Или пък приятелите, дето си общуваме предимно тук, иначе може и да се подминем на улицата и да не си кажеме и задрсти или пък да проведем задушевния разговор: как е? – ммм бачкам, кво да праа! -Ми бачкай, требва да се бачка , нема начин…
Или хубавата природа осеяна с найлонови пликове и пластмасови бутилки, осраните пещери, откраднатите водопади, усмихнатите лелки на гишетата, възпълничкия мустакат полицай размахващ палката и закачливо примигвайки на по 20лв, дупките по улиците, липсващите тротоари, бариерата, тъпанара дето ми открадна едната чистачка (пред т.н. хотел до мазните банички, най-вероятно за да не спирам вече там) на него бих му дал и другата и както пее Т. Колев- „да си ги сложи отзад“.
Или пък хубавата ни фолклорна музика чийто изпълнителки приличат на евтини порноактриси, мазните банички от миналия петък, паяка, тлъстите депутати, мутроподобните министри, путкоподобните предишни, царе, царици и всякаква друга сган опоскала всичко де що са докопали.
България ми липсва и сега, защото отдавна я няма- останало е едно полуразложено вонящо тяло, с което блудстват банда некрофили в парламента и още милион подобни красоти.
Сигурен съм, че всички те ще ми липсват, обаче не мога повече. Чакам вече 20 години нещо да се промени, което вече съм се убедил че няма да стане- просто ние сме си такива- силни на пушек, бедни на огин. Който не вярва да види историята:)
Младен Мартинов – Маджо
8 коментара и връзки към “Маджо”
Връзки към тази страница
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!
Разплаках се ,когато сутринта прочетох този коментар,защото осъзнах колко е прав Маджо.ЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ дъно къде си, че ми писна да пропадам….Знам ,че Маджо ще се справи и му стискам палци:)
Не мислите ли ,че ще бъде много гадно НАДЕЖДАТА да умре последна????
Надеждата няма да умира изобщо!
Още повече, че догодина очакваме фрисоните да се завърнат… :Р
Не догодина ,след ден два фризоните са тука ха-ха
Говоря за официално завръщане, с целия съпътстващ бизнес! 🙂
Трудно взех това решение, а още по-трудно ще е да го изпълня. Не знам дали ще се справя, дали ще успея и дали ще ми е по-добре, знам само че искам промяна. Може още утре да се върна, а може и да не си дойда вече- божа работа, искам само един ден като се обърна назад да видя че съм опитал. Радвам се че все още има хора на които им пука, знам че има много заради които си заслужава човек да се бори, но ми омръзна да плувам срещу течението, писна ми от това да гледам как хората се ядът един друг за жълти стотинки, да слушам как се плюе по всичко дори по положителните неща. Не мога да гледам вече как всички около мен са обезверени, тъжни и примирени с факта че няма надежда. Писна ми и от това да ми казват разни тиквеници колко сме по-добре статистически от миналия път, да ми казват че само сме били мрънкали и трябвало да работим повече. Най-вече ми писна от това че няма кой да се вдигне и да им нарита скапаните задници.
Много пъти прочетох написаното от Младен във Фб. Няма да коментирам колко е прав. Но нещо ми застана на гърлото. Силно се надявам да успее заради себе си и заради семейството си! Както и че ще продължи да пише в социалната мрежа и нашите форуми. УСПЕХ!
Маджооооо аз съм убедена,че ще успееш,дори успехът да е само удоволетворението от свършеното.
И както каза брат ми:-Сред толкова сиви хора ЦВЕТНИТЕ бият на очи,а ти определено си доста цветен ха-ха
И ти ни липсваш Маджо!!!!