Разгарът на лятото е. „Градът който никога не спи”, както винаги, кипи от енергия…
Ню Йорк е особено красив през лятото, човек може да го разгледа на спокойствие, въпреки оживения трафик и тълпите от хора, може да се наслади на красивите музеи, отлични кафенета и разнообразни ресторанти…
В средата на щата Ню Йорк, по пътя към столицата Олбъни и Бъфало, се намира красивият Сиракюз. Градът носи името на сицилианският Сиракуза, описан от Цицерон като „най-великия гръцки град, и най-красивия от всички“. Въпреки близостта на метрополиса, наречен с прозвището „Голямата ябълка”, тук животът е по-спокоен и не толкова забързан.
Та в град Сиракюз, щата Ню Йорк, живее една малка, но сплотена колония от българи, пристигнали тук през 90-те години на ХХ век. Техните деца са родени тук, учат в местните училища. Те самите работят за местни компании. В тази колония има две семейства, чийто корени са от град Сливница, те са със фамилии Кирилови и Лозанови, а в тази статия, чийто пролог бе неизбежен, ще стане дума за Велислав, който е син на Ивайло и Невена Кирилови. Той е само на 9 години, но вече е станал двукратен шампион по спортни и латиноамерикански танци на щатите Ню Йорк и Ню Джърси за 2010 и 2011 година.
Въпреки крехката си възраст, Велислав тренира упорито. Танците са сложни и много трудни, но в кръвта му тече непримирима българска кръв и сливнишко упорство. Овладява до съвършенство танците Ча-Ча, Самба, Куйкстеп, Джайф и Валс, които представя със своята партньорка Юлия Иванова (родом от Санкт Петербург, Русия).
Двамата за кратко време стават любимци на треньорите Карина и Полина Мускалеви ( Русия), Роман Манолачи (Молдова) и Игор Богатиров (Украйна) от известният клуб по спортни танци – „Фред Астер Денс Студио”. Скоро стават и любимци на феновете на този особено красив и труден спорт, в който, за да постигнеш нещо значимо е нужно, освен много труд, също и пълно себераздаване, последователност и лишаване от много други детски забавления, които наследникът на „Героите от Сливница” е загърбил заради спорта.
Това явно не е достатъчно за таланта на Вили, след като той намира време и да тренира футбол (класическият стар, европейски футбол, който тук наричат сокър), свири на виола и пее в училищния хор.
Семейството поддържа силна връзка с родината, като Ивайло и съпругата му Невена много държат да запазят българското самосъзнание и традиции на своите деца.
Само след броени дни, Велислав и Юлия заминават отново на щатският шампионат по спортни танци, където отново ще даде най-доброто от себе си за да прослави своя клуб…
Своето семейство…
Сливница…
България!
На добър час Вили!
