07-11-2011 | Драгомир Ставрев |

Днес отбелязваме 126 години от победата на българските войски в сражението при Сливница. Това е една от най-героичните битки в историята на България и е решаваща за изхода на Сръбско-българската война.

Действията се развиват в района на град Сливница, село Алдомировци, местностите Три уши и Мека црев, в периода 5-7 ноември 1885 година. Разработен план при евентуална война със Сърбия към октомври 1885 г. не съществува. Когато става ясно, че войната между двете страни е неизбежна, на майор Аврам Гуджев – командващ Западния отряд (преобразуван на 29 октомври в корпус) е заповядано да отдели войски за покриване на сръбската граница. За основен елемент на отбраната е определена Сливнишката позиция, която прегражда направлението на главния удар на неприятеля.

Главната позиция при Сливница

Капитан Рачо Петров – началник-щаба на армията, определя нейното разположение първоначално само по карта. Решено е на височините западно от Сливница да бъде изградена позиция за отряд от около 15000-20000 човека. Лично главнокомандващият княз Александър І Батенберг на място одобрява инженерното оборудване. Войскови части, местно население и дори доброволци от италианските работници, строящи ж.п. линията Цариброд – Вакарел, трескаво строят укрепления ден и нощ.

Позицията е разделена най-общо на три участъка: десен – от височината Леща до шосето Драгоман-Сливница; централен – от шосето до с. Алдомировци; и ляв – от Алдомировци до с. Братушково. Дължината й по права линия е около 20 км. Защищава се от 20 пехотни дружини, 5 ескадрона и 8 батареи, общо към 18 000 човека с 40 оръдия. На десния участък под командването на ротмистър Анастас Бендерев са 7 дружини и 2 батареи, в центъра капитан Андрей Блъсков командва 4 дружини и 2 батареи, а на левия са 6 дружини, две батареи и 2 ескадрона под командването на капитан Михаил Савов. Останалото е в резерв.

Вижте също:   Национален фестивал на детското кино, тв театър и тв предаване

Като има предвид превъзходството на противника, на 4 ноември Военният съвет взема решение Сливнишката позиция да се отбранява упорито, като по-активна роля се възлага само на десния участък, който, като по-издаден, следва да атакува пред предния край на позицията, за да се облекчи отбраната на центъра и левия участък.

От своя страна в направлението на своя главен удар сръбското командване разчита на силите и средствата на Нишавската армия. В нейният състав са четири дивизии, конна бригада, два полка втори призив и други части с обща численост около 44 000 човека. На 5 ноември сутринта сръбското командване решава да започне атаката, въпреки че не всички сръбски части са успели да излязат на изходни позиции. Но преди да приведе решението си в изпълнение, Нишавската армия внезапно е нападната.

Сражението при Сливница

Боят започва отрядът, командван от капитан Кръстьо Бахчеванов, който прикрива фланга на десния участък. Срещу него в студената ноемврийска мъгла настъпва конната бригада на неприятеля, или поне така се струва на капитана. Всъщност една от сложните маневри по прегрупирането й е схваната от българския командир като настъпление. Така или иначе той не се поколебава. Начело на войниците си се втурва в щикова атака и, неочаквано появили се от мъглата, те с вик „ура“ се нахвърлят върху стъписания противник, който побягва. До обяд склоновете на хребета Чепън са очистени от сръбски войници и Бахчеванов се прибира на височината Леща. Заедно с това, ротмистър Бендерев, още щом вижда атаката на своя най-десен край, незабавно решава да я подкрепи, и също тръгва в насрещен удар срещу приближаващата се Дунавска дивизия. Изненаданият противник и тук не издържа и започва да се оттегля. Бендерев овладява издигащата се пред фронта на участъка височина Мека цръв и към обяд, след като оставя на нея бойно охранение, се връща на позицията. Следобед сърбите си я възвръщат, но никак не се решават да продължат.

Вижте също:   Сливнишки герой срещу ЦСКА в дербито на 13-ти кръг в Югозападната "В" група

Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон, и ги разгромяват в Битката при Гургулят.

По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.

Вижте също:   Асфалтиране на улици в град Сливница

Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙНИ, ДАЛИ ЖИВОТА СИ В ИМЕТО НА РОДИНАТА!

1 коментар към “126 години от победата при Сливница”

  1. Сливница каза:

    Браво за статията!

    За съжаление, в една статия е трудно да се опише какво наистина е станало и как българите са се обединили, и са удържали на настъплението на многочислената сръбска армия. Едва тогава ще можете да разберете с какви усилия и саможертви днес България я има на картата!


Връзки към тази страница

Коментирай

Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!