14-04-2011 | Администратор |

чували

Българските народни приказки са практични.
Всеки го знае, затова и децата ги слушат, и учат, още преди да влязат в училище.
Във всяка приказка има някаква поука. „Сливи за смет“, цели да положи основите на едно чисто и здравословно общество.
Сигурно във всяко домакинство в Сливница са влезли жълт и зелен (надявам се поне, да са деграленови) чували за разделно събиране на отпадъци. Хубава идея. Само че, има „само че…“.
В клас, казали на децата да напълнят двата чувала вкъщи и да ги занесат в училище. В жълтият чувал – хартия, пластмаса и метал, а в зеленият – стъклени отпадъци.
Двата чувала са раздадени и на малки деца.
Възниква въпроса – кое дете в 4-5-ти клас, ще може да занесе два чувала с железа и стъкла в тънки деграленови чували?
Какво ще стане, ако това дете се спъне и падне?
Колко ще издържат тези чували, пълни с остри неща вътре?
Защо не се организира нормално почистване, в което да участват децата, ами те трябва да събират смет (или по-скоро – вторични суровини) вкъщи?
И най-важният въпрос – къде са контейнерите за разделно събиране на отпадъци?

Един селянин имал син. Когато той пораснал вече за женитба, баща му почнал да мисли как да го ожени за добра мома, тъй че да са си лика-прилика.
Мислил, мислил и най-после намислил. Натоварил една кола със сливи, па тръгнал по селата да ги продава.
— Хайде, давам сливи за смет, сливи за смет.
Жени, моми, баби и булки – разшетали се да метат къщите и да се надпреварят коя повече смет да събере, та повече сливи да вземе.
Пък смет дал господ, колкото искаш. Една носи цял чувал, друга – крина, трета – пълна престилка. Носят и се хвалят:
— У, мари, гледай колко смет събрах из къщи. Добре, че дойде такъв щур сливар да му го дадем, че да го не тъпчим по кьошетата!
— Аз тая смет събрах и още толкова имам да събирам.
— Пък аз цяла година да събирам, не мога я събра. То се насъбрало, насъбрало – колкото искаш. Сега на бърза ръка посметох малко, че ми се ядат сливици.
И човекът събирал смет, давал сливи. Всички доволни и той весел, не може да се насмее и нарадва.
Най-после дошло едно хубаво момиче. То стискало малко смет в една кърпа. И то рекло сливи да купува.
— Е-е, хубава девойко, много малко си събрала! За толкова смет какви сливи ще ти дам?
— Донесла бих и повече, чичо, ама нямаме, хич нямаме. И тая не е от нас, дадоха ми я съседите, задето им помагах да метат.
Човекът, като чул това, много се зарадвал. Такова чисто и работливо момиче, което не държи в къщи прашинка смет, ще бъде най-добра къщовница.
И той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил.

Българска народна приказка

1 коментар към “Сливи за смет”

  1. Ивайла каза:

    „И най-важният въпрос – къде са контейнерите за разделно събиране на отпадъци?“-те това питам и аз?


Връзки към тази страница

Коментирай

Моля, пишете на кирилица! Останалите коментари няма да бъдат публикувани!